M1 е странна птица: независим и неповлиян от традициите на BMW суперавтомобил, създаден с идеята за състезателна кариера. Проектът е иницииран от шефа на BMW Motorsport Йохен Неерпаш, който дава зелена светлина на инженерите в средата на 70-те, надявайки се скоро след това автомобилът да доминира по международните писти.

Неерпаш отива в Lamborghini и сключва сделка с тях, според която италианците се ангажират с разработката и производството на колата. Когато светът се запознал неофициално с първите тестови прототипи, пресата веднага нарекла колата „BMW-Lamborghini“. Разбира се, журналистите имали добър повод – дизайнът бил подчертано италиански, тъй като M1 било нарисувано не от кой да е, а от самия Джорджето Джуджаро. По-късно той признава, че бил вдъхновен от впечатляващия концепт Turbo на Пол Брак, който се появява през 1972 г., след което го пречупил през традиционното си разбиране за дизайн, наподобяващ поредица от елементи, приличащи на „прегънати хартиени листове“.

BMW-M1-Procar-1979-

По това време Lamborghini отново били затънали във финансови затруднения и не можели да произведат нито шасито, нито купето, което принудило BMW да вземе нещата в свои ръце и да излезе от ситуацията. Шасито било доставено от Marchesi, купето от фибростъкло дошло от T.I.R., а двете били сглобявани от компанията на Джуджаро – Italdesign. Впоследствие всичко това било изпращано в Щутгарт, където независимият производител Baur монтирал двигателя, скоростната кутия и окачването. BMW M1 се задвижва от еволюирала версия на M30 двигателя на BMW, която получила заводското обозначение M88 и имала мощност от 277 к.с. Финалното сглобяване също било поверено на Baur.

В крайна сметка колата била представена на автомобилното изложение в Париж през есента на 1978 г., като цената била 100 000 дойче марки. За сравнение, по това време Porsche 930 911 Turbo било с 25% по-евтино, като трябва да се има предвид, че самото то не било смятано за евтина кола. Факт е, че BMW M1 било по-бързо, но само малко, и то благодарение на по-добрата си аеродинамика. Въпреки това, колата нямала бруталната и експлозивна мощ на Turbo-то.

bmw_m1_procar_10

Състезателните серии, за които колата била предназначена, така и не се развили, затова BMW основали собствени, наречени Procar. Едномарковият шампионат също не успял да привлече количеството публика, на която BMW се надявали. Колкото до уличната версия, баварците успели да продадат едва 450 бройки, което било твърде слаб резултат, за да има смисъл от подобен автомобил на пазара. Производството било прекратено.

Но историята на M1 можело да продължи, твърди Буркард Бовензипен, който е основател на добре известната придворна тунинг компания на BMW – Alpina. „Когато BMW прекратява производството, ръководството се свърза с нас и ни попита дали искаме да продължим да се занимаваме с автомобила,“ спомня си Бовензипен. Alpina изследвали проекта и написали списък с промени, които според тях били необходими, за да се превърне автомобила в истински конкурентна състезателна машина. „Не можеше да просъществува такава, каквато беше,“ казва Бовензипен.

Неуспехът на M1 извън пистата пък се дължал на факта, че колата била проектирана за състезателни цели – интериорът бил твърде тесен и къс, за да бъде удобен. „Колата по никакъв начин не отговаряше на изискванията за ежедневно шофиране. Трябваше да увеличим междуосието,“ казва Бовензипен. А това от своя страна щяло да промени външния вид.

bmw-m1-interior_0

Нещо повече, Alpina – които години по-рано създават B7 Turbo с 300 к.с. и B7 Turbo S с 330 к.с. (базирани са на 5-Series E12) – искали да сложат свой двигател в M1. „Ако това ни бе позволено, със сигурност щяхме да използваме турбо,“ продължава коментара си Бовензипен. Но това със сигурност щяло да означава допълнителна промяна по архитектурата на колата, за да могат да се поберат интеркулерите, студените и топлите пътища, самото турбо и колекторите. В този случай охладителната система също трябвало да се проектира наново.

gallery-1447097938-images-bmw-nazca-1991-1

В крайна сметка Alpina и BMW решили да не предприемат подобна мащабна стъпка. Малко повече от десетилетие по-късно обаче, двете компании имали нов шанс да създадат съвместен суперавтомобил. Те получили предложение да произвеждат Italdesign Nazca C2 – концептуален модел, нарисуван от Фабрицио Джуджаро, който бил оборудван с BMW V12 двигател, модифициран от Alpina. „Преценихме възможностите набързо,“ спомня си Бовензипен. Но понеже самият той имал големи изисквания за качеството на изпълнението, се оказало, че готовият продукт щял да струва около 600 000 дойче марки. „Никой нямаше да плати толкова пари дори тогава,“ заключава специалистът. Година по-късно пазарът на суперавтомобили се срина. „Беше добро решение да кажем „Не!“