Репутацията на Plymouth Prowler сред автомобилните журналисти не е особено добра. Още от самия си дебют през 1997 г. колата е остро критикувана от пресата, че има малък 3.5-литров V6 двигател в купе, което заслужава V8.

 

Днес, ретрофутуристичният дизайн на колата пък изглежда доста демоде. До 2002 г., когато производството му е преустановено, от Prowler са продадени по-малко от 12 000 бройки. Въпреки това, изпитваме съмнителна привързаност към този модел, което ни накара да се зачетем в историята му. Оказа се по-интересна, отколкото очаквахме.

 

На пръв поглед Prowler изглежда като пълен провал – нищо повече от страничен проект, който някак си е бил одобрен от счетоводителите и те са позволили да дели един шоурум с минивана Town & Country и пикапа Ram. Оказва се обаче, че истината е малко по-различна. Бившият главен дизайнер на Chrysler Том Гейл разказва за Road & Track, че Prowler е бил много повече от модерна интерпретация на Ford от 30-те. Според Гейл Plymouth Prowler е най-големият инженерен експеримент в цялата история на Chrysler, които смело решили да създадат изцяло алуминиева кола, близо 20 години преди автомобилната индустрия да истеряса по алуминия.

plymouth-prowler-3

 

„Проектът беше упражнение, което трябваше да ни даде отговор на въпроса как правилно да използваме алуминиевия материал,“ казва Гейл за Prowler. „По това време Chrysler нямаше много опит в областта, така че, поне от моята гледна точка, това бе чудесен повод да се концентрираме в технологиите, касаещи производството на алуминиеви детайли (щанцоване, формиране, заваряване, комбиниране с композитни материали и тн).

В тази връзка Prowler винаги е бил средство за трупане на опит и оптимизация на производствените процеси, отколкото автомобил, от който Chrysler да печели. Чувствах, че е наложително да разполагаме с ценните знания, които само тази кола можеше да ни даде,“ казва още Гейл.

„По това време виждахме посоката, по която ще тръгне индустрията в дългосрочен план – разходът на гориво и теглото бяха от изключително значение. Въпреки това, нямахме експертизата, от която имахме нужда, за да направим достатъчно голяма стъпка в тази посока. Проектът Prowler щеше да ни позволи да пренесем алуминиевите панели в серийното производство, което щеше да ни даде безценен опит.“

Когато Prowler излиза на пазара в края на 90-те, става ясно, че класическата хот-род стилистика крие високи технологии под себе си – алуминиева конструкция, слепени един за друг елементи, каквито дне се използват в изключително олекотения Lotus Elise, както и други революционни за времето си решения. „Когато погледнеш как са изработени надлъжните греди на шасито и как са излети носачите, веднага си даваш сметка, че това са поръчкови детайли, произведени с оборудване за серийни автомобили,“ допълва Гейл.

 

1999 Plymouth Prowler. PP-906.

 

Разбира се, голяма част от критиката, която Prowler отнася, касае задвижването на колата – 3.5-литров V6 двигател с 214 к.с. и 4-степенен автоматик, монтиран на задния мост. „Ако можехме да го направим още веднъж, със сигурност бих искал под капака да има V8. Смятам, че Prowler би бил по-успешен, ако бяхме избрали V8. Искахме да бъдем разумни, което е големият абсурд, защото Prowler е тотално неразумен автомобил, а ние му сложихме разумен двигател.“

Една от причините да бъде избран по-малкият двигател, е ограниченото пространство. Гейл разказва колко трудно е било да се проектира толкова агресивен дизайн, който да отговаря на тогавашните изисквания за сигурност, особено имайки предвид колко малка е площта на предницата, която има открити колела. „Всичко това ни принуди да се спрем на по-малкия V6 двигател.“

На въпрос на Road & Track дали на Prowler някога са възлагани големи надежди за пазарен успех. „О, не, никога, абсолютно никога,“ отговаря Гейл.

„Не трябва да забравяме, че по това време всички смятаха, че дизайнът е мъртъв. Ние се опитахме да покажем, че знаем как да правим красиви коли.“

 

122b71b2

 

Интересно е и как коли като Prowler, заедно с Viper и Dodge Neon Concept, помагат за възраждането на културата на концептите. „Търсехме начин да се диференцираме по смислен начин,“ казва Гейл. „Концептуалните модели наистина имат своята функция – всички останали ги бяха позабравили.“ В тази връзка се оказва, че именно Prowler е отговорен за възраждането на Chrysler през 90-те. На кого му пука, че не се е продавал добре, като е помогнал с философията и имиджа си?

 

Plymouth Prowler е една от емблемите на поразително дръзка епоха в историята на Chrysler. Трудно е за вярване как производителят, който познаваме със скучни модели като K-Car и Caravan, започва да прави Viper и Prowler. Гейл е достатъчно скромен, за да се поколебае, когато трябва да признае своя принос за случилото се, но все пак съвсем деликатно казва: „Ако подредим всички днешни коли една до друга в линия и погледнем дизайнерските скици, изглежда сякаш всички дизайнери са пили в един и същи бар снощи.“ Тъжно, но факт.