Има един основополагащ принцип, наречен KISS (Keep it simple, stupid) Понякога автомобилните производители го забравят и поемат по пътя на усложняването. Така се раждат легендите, но от гледната точка на здравия разум, подобен подход е доста безсмислен. Представяме ви 10-те автомобила, в които нищо не е просто.

Aston Martin Lagonda (1974–1990)


Aston_Martin_Lagonda_West_London

През 80-те на Aston Martin им отнема цели 16 седмици, за да сглобят само една Lagonda. Голяма част от това време е отивало за монтирането, изчистването от грешки и поправката на невероятно сложната електроника на колата. Почти всяка технология, използвана в колата, е най-бързата и най-скъпата по това време. Вратите се отварят по електронен път, а таблото е изцяло дигитално. За времето си Lagonda е като космически кораб и Rolls-Royce, комбинирани в едно. Под алуминиевите панели пък е монтиран 5.3-литров V8 с обикновена 3-степенна автоматична скоростна кутия Chrysler Torqueflite.

Bugatti Veyron 16.4 (2005–2015)


bugatti-veyron-super-sport-

По време на представянето на Bugatti Veyron през 2003 г. на автосалона във Франкфурт, тогавашният шеф на компанията Карл-Хайнц Нюман казва раздразнено: “Ако всичко, което изчетох в пресата, беше вярно, сега трябваше да ви представя една купчина боклук.” Изказването му е провокирано от критиките на журналистите, че Veyron е твърде сложен и страда от всевъзможни проблеми, свързани с охлаждането, аеродинамиката и износването на гумите. В крайна сметка това чудовище с 4 турбокомпресора, W16 двигател и 10 радиатора, успява да покрие всички предварително зададени нормативи: 1001 к.с. мощност и максимална скорост от 407 км/ч.

Citroën DS (1955–1975)


54cdd6e9a91f1a9e792cfaa72eb8edae

Колата, представена на автомобилното изложение в Париж през 1995 г., е като научна фантастика с регистрационен номер. Citroen DS е с предно предаване и в него французите внедряват всичко, на което са способни в дизайнерски и инженерен план. Безспорно едни от най-емблематичните му екстри са завиващите (по това време!) фарове и хидропневматичното окачване, което позволява да смениш спуканата гума без крик, да караш по много предизвикателен терен, както и да се радваш на ненадминат комфорт. Системата на окачването работи при налягане от скандалните 130 бара, за които се грижи специална помпа, свързана към двигателя. Технологията е разработвана по време на Втората световна война, когато Франция е под германска окупация. За 20 години производство от Citroen DS са сглобени 1.5 милиона бройки.

Cizeta-Moroder V16T (1991–1995)


 cizeta_moroder_v16t_prototype_4

Чували ли сте това име? Не? Марчело Гандини рисува фантастичното Lamborghini Miura, но визията му за седемдесетарска суперкола – Countach – взривява света и окупира детските стаи на милиони момчета по целия свят. След това Gandini рисува нова кола за Lamborghini, която не успяла да се наложи, но и до ден днешен е смятана за една от най-фамозните италиански суперколи. Не, не говорим за Diablo.

Chrysler, които били собственици на Lamborghini по това време, се запознали с проекта, но решили да заложат на нещо по-обрано, затова Гандини хванал скиците си и отишъл при човек на име Клаудио Замполи. Същият искал да създаде сензационен автомобил с 16-цилиндров двигател. Резултатът е Cizeta V16T, който бил представен през 1989 г. в Лос Анджелис. На практика двигателят се състои от два 5.0-литрови V8 блока, което е тотален кошмар за сервизиране.

Ford Fairlane 500 Skyliner (1957–1959)


 H88-Fairlane-Skyliner-01

Отварянето и затварянето на покрива при повечето кабриолети е прост процес. Щракаш закопчалките при челното стъкло, дърпаш гюрука назад и той остава в сгънато положение зад теб. Но защо да е просто, като може да е сложно? Като при този Ford Skyliner. Тази кола има първия сгъваем хардтоп покрив, вграждан в сериен автомобил. Да го накараш да работи обаче е било цяло предизвикателство. Първо трябва да отвориш багажника, след което да сгънеш предната част на покрива (тъй като е твърде голям и не може да влезе наведнъж) и чак след това да го напъхаш в багажника заедно със задните колонки и задното стъкло. Участие взимат 6 различни механизма, 5 електромотора, 22 прекъсвача, 10 соленоида и 190 метра кабели.

McLaren P1 (2013–Present)


p0210xr5

Хиперавтомобилите се предполага, че са сложни, но последните хибриди на McLaren, Ferrari и Porsche отвеждат понятието до нови висини. P1 има хидравлично cross-link окачване, чиято цел е да издържи на натоварване от близо 600 кг аеродинамична притискателна сила при 240 км/ч, но не и да вади пломбите на пасажерите. Под сравнително меките пружини се крият хидравлични актуатори, които променят характеристиките на окачването спрямо условията и натоварването, като същевременно нивелират купето автоматично. Те от своя страна са свързани помежду си с хидравлични акумулатори, за да може в завой вътрешните амортисьори да са меки, а външните да са твърди и стабилни. Това от своя страна е позволило на инженерите да се отъврат от тежките стабилизиращи щанги. Точно до 3.8-литровият туин-турбо V8 двигател на P1 е монтиран електромотор със 177 к.с., който допълнително усложнява автомобила.

Mercedes-Benz 600 (1963–1981)


1963-mercedes-600-pullman

Лимузината на известните и диктаторите е рекламирана от Mercedes-Benz, като “Най-добре проектираният автомобил в света”. Тази кола използва хидравлика за почти всички свои функции, в това число стъклата, вратите, капака на багажника, люка, окачването и дори вентилационните дюзи. Системата работи при налягане от 220 бара, а Mercedes са знаели, че това няма как да работи дълго, затова са изпращали ремонтни комплекти заедно с колата.

Mercedes-Benz S-class (W140, 1991–1998)


Mercedes_Benz-S_Class_W140_mp35_pic_39429

Когато BMW пуска Е32 7-Series през 1986 г., в Mercedes са шокирани и решават да отговорят с W140 S-Class, която на свой ред шокира света. За да унижат BMW, от Щутгарт внедряват всяка възможна технология в огромния автомобил: в това число автоматично затъмняване на електрическото огледало за обратно виждане и специални телескопични “пипала”, които излизат от двата ъгъла на багажника и помагат при паркиране назад. Това е и първият Mercedes с CAN-bus архитектура на електрическата инсталация. И докато BMW 750i разполага с 296 к.с., топмоделът на Daimler 600 SEL побеждава конкуренцията в киловати! Мощността е 300 кВ или 402 к.с.

Mitsubishi 3000GT VR4 Spyder (1995–1996)


 1995-mitsubishi-3000gt-vr-4-spyder-photo-486632-s-1280x782

Когато идва време Mitsubishi да пусне заместник на впечатляващия Starion, японците излизат на сцената с 3000GT. Във версията си VR4 автомобилът разполага с всичко, на което японското автомобилостроене е способно по това време – двойно задвижване, активна аеродинамика, две турбини, 4 завиващи колела, активно окачване с електронно управление и тн. Само за сравнение, по това време Ferrari продава фундаментално базовия си модел 348.

Porsche 959 (1986–1989)


Porsche-959

При създаването на Porsche 959, което е колкото инженерно упражнение, толкова и лимитирана спортна машина, германците удвояват всичко, което преди години направи 911 Turbo перфектният спортен автомобил. В 959 Porsche вгражда 7 компютъра , които контролират четирите задвижващи колела, разпределението на въртящия момент, режимите на работа на мотора и скоростната кутия и тн. Окачването е с по два амортисьора на колело, а управляващата двигателя електроника контролира не само подаването на гориво, но и работата на двата турбокомпресора. Едната турбина работи до 4000 об/мин, след което другата довършва започнатото и отвежда 2.8-литровия DOHC боксерен шестак до пик в мощността от 444 к.с. Красота.