Това, което ще прочетеш по-долу не е новина. По-скоро е едно тъжно напомняне за една горчива истина – Lancia си отива и ние трябва да свикваме. Съвсем наскоро, по време на своя официална реч за свършеното от Fiat Chrysler през миналата година, главният изпълнителен директор на концерна – Серджо Маркионе – дори не спомена Lancia, която Fiat придобива през 1969 г. Впоследствие стана ясно, че компанията-майка има намерение да спре от производство всички ребрандирани модели на Fiat и Crysler, които в момента носят емблемата на Lancia, и да запазят единствено Ypsilon, който на практика представлява същото. Ypsilon е онова градско моделче, което използва платформата и технологиите от Fiat 500 и е успешно единствено в Италия. Тъжна работа.

На някой това може да се стори адекватно и умно решение – все пак така Fiat ще запази марката жива за по-добри времена. Дали такова е намерението на ръководството, не е съвсем ясно. Ясно е само, че Маркионе в момента няма време за Lancia.

Но ние имаме. Това е една от най-добрите автомобилни марки на всички времена. Това е марката, изобретила самоносещата конструкция, независимото окачване, V6 двигателите и толкова много други технологии. И докато други марки фалираха, докато правеха пълни боклуци, Lancia фалира (поне първите няколко пъти), създавайки твърде добри автомобили.

В този тъжен момент за Lancia се подсетихме за няколко емблематични модела на италианската компания, за които ще ти разкажем в няколко части. Ето я и първата.

Aprilia (1937-1949) и Ardea (1939-1953)


 

Lancia Aprilia излиза през 1937 г., годината, в която умира основателят на италианската компания – Винченцо Ланча. Aprilia е последният автомобил, в чието участие велосипедният механик, превърнал се в индустриалист, има пряко участие. По това време Lancia вече има репутацията на иновативна компания – през 1918 г. италианците патентоват самоносещата конструкция, а през 1921 г. независимото окачванe. Aprilia следва същата посока и веднага след излизането си на пазара е определена като впечатляващо модерен автомобил. Тя има четири врати, но няма средна колонка, което е рядко срещано дори днес, а купето й е едно от първите в този клас, което е разработено във въздушен тунел.

Aprilia предлага просторен интериор, но въпреки това е достатъчно лека, за да се задвижва от иновативен 1.4-литров V4 двигател с горно разположен разпределителен вал (рядко срещано явление по това време) и полусферични горивни камери.

С по-малката Ardea компанията предлага общо взето същото, но опаковано в по-компактно купе, което било опростено, за да се намалят производствените разходи и крайната цена. Lancia Ardea е интересна и с факта, че на борда й дебютира първата в света серийна 5-скоростна трансмисия.

Aurelia (1950-1958)


 

1956-aurelia-b24-convertible-and-1957-aurelia-b20

През 30-те Lancia е вторият по големина автомобилен производител в Италия. Подобно на останалата част от италианската индустрия, компанията е силно засегната от Втората световна, но за разлика от други компании, не получава никаква финансова помощ, за да се изправи на крака. Благодарение на следвоенната кредитна програма на САЩ, Fiat възстановява бизнеса си на масов производител, а Alfa Romeo, която преди войната е нищо повече от бутиков производител, получава възможността да развие бизнеса си. Струва си да се отбележи, че Alfa Romeo и Fiat са били силни поддръжници на фашисткия (следователно антикомунистически) режим. Семейното ръководство зад Lancia винаги е било определяно като меко спрямо “червената заплаха”, заради което плаща солена цена.

aurelia-interior

Компанията решава, че единственият начин да се измъкне от кризата, е да започне да прави още по-добри коли. Първата от тях е тази феноменална Aurelia, която се задвижва от първия в света сериен V6 двигател, проектиран от Франческо де Виргилио. Aurelia се е предлагала като седан, купе и кабриолет.

Това на снимката е Aurelia Coupe, което според мнозина създава стандарта за GT качество и инженерен напредък в началото на 50-те. Пилотите от Формула 1 често избирали този автомобил за личното си возило за дълги разстояния, а американските производители купували такива коли, за да ги разглобят и изучат.

Aurelia имала иновативна трансмисия, разположена на задния мост, която напомняла за съзтезателните коли на Lancia от 30-те (вчера писахме за тази Lancia D50). Конструкцията на Aurelia била интересна и със своите разположени под ъгъл носачи, стандартните си радиални гуми и разположените във вътрешната част на полуоските спирачни апарати. Aurelia била един истински специален автомобил за времето си.

Appia (1953-1963)


 

1960-appia-zagato-and-1960-appia-berlina-in-motion

Въпреки че години по-късно Lancia ще продаде 20 000 бройки от Aurelia, ръководството на италианската компания си давало сметка, че това не е масов модел. Купетата например, били заварявани ръчно, което не било особено модерен или рентабилен процес.

За масовия си модел, с който да покорят 50-те, Lancia решава да създаде нещо средно между Aprilia и Ardea. Това нещо било кръстено Appia, която се задвижвала от 1.1-литров V4 двигател. Appia също няма средни колонки, но разполага с 4-скоростна трансмисия със синхронизатори и скоростен лост, монтиран на кормилния прът.

1960-appia-zagato-and-1960-appia-berlina

Всъщност, третото и последно поколение на Appia предлагало много по-прецизно и деликатно управление на други европейски икони от 50-те – Morris Minor или VW Beetle например – но така и не постига техния успех.

От платформата на Appia се раждат комбита, пикапи, кабриолети и дори лимитирани купета, проектирани от дизайнерските студиа Pininfarina, Vignale и Zagato.

Appia се превръща в бестселър, но това не помогнало на компанията да се изправи на крака. През 1955 г. – Джани Ланча – син на Винченцо, убедил останалите акционери и продал компанията на бетонния магнат Карло Пезенти. В компанията се вляла свежа инженерна мисъл, както и така необходимите пари.

To be continued…