930 Porsche: Крилатият крал на аутобана
Бутането при колите е нещо много важно. Да те бута една кола, означава задникът ти да усеща силата й във почти всякакви обороти. Тоест, „разпилените“ атмосферки НЕ бутат. Те дават някакви нютони в определен момент и това е всичко. Или трябва да умееш да ги караш точно в тези обороти, или удоволствието зад волана не трябва да означава нищо за теб. Бутат турбините. Те са т.нар. „магистрални биячи“, които ти позволяват да се возиш спокойно, а в следващия момент да дадеш газ и да отпрашиш. Без да сменяш даже предавката. Porsche 911 Turbo е легенда. И бута!

Първото 911 Turbo носи заводското обозначение 930. Първоначално колата заживява по задължение. Германската компания е искала да пусне състезателен турбо автомобил, базиран на 911, но за да го хомологира, е трябвало да го произведе в сериен вид. Малко хора са вярвали в успеха й, но самият факт, че колата е продължила да се произвежда и след това, говори сам по себе си. Няколко поколение по-късно ние се сещаме за първообраза.

930 се произвежда цели 15 години, през които светът е бил потресен от типичната висококачествена германска изработка и нечовешката сила на колата. През 80-те 930 се превръща в икона за феновете на спортни автомобили, както и в моден аксесоар за позьорите.



Черната магия на турбокомпресорите не е особено популярна през 70-те, което дава допълнителен смисъл на постижението на Porsche. Може да се каже, че със своето 930 германците проправят пътя на технологията към серийното автомобилостроене.

Инженерът Ернст Фюрман получава нелеката задача да адаптира турбокомпресор, който първоначално бил предвиден за състезателния Can-Am 917/30, за работа с трилитровия боксерен шестак на Carrera S. Като комбинираш това със скандално широки калници и огромен спойлер отзад, получаваш легенда. Всъщност тази легенда е запазена непроменена и до днес, с изключение на преминаването към задвижване на четирите колела.



Красивото сиво 911 930 от снимките е произведено след 1978 г., когато моделът е оптимизиран с по-голям двигател (3.3 литра) и с по-ефективен водно-въздушен интеркулер, който намалява лага. Спирачките пък са взети директно от пистовата легенда 917.

За днешните стандарти, мощност от 300 к.с. и 5-секундно ускорение до 100 км/ч не звучат нищо особено. Но през 1975 г. е било друго. Тогава колата се превръща и в най-бързия сериен автомобил в света с максималната си скорост от 257 км/ч.

Още по-интересно ти става, когато чуеш хората, които са я карали. Всички те казват, че късото междуосие, огромният турбо лаг, както и неравномерното разпределение на тежестта, са я правили изключително трудна за каране.

Още по-добре, защото какво е една кола, ако не може да те предизвика?


за автора

Колите са две. За возене или болки в гърба. Предпочита малки коли с ниско тегло и висока мощност. Добрата кола има двигател зад две седалки. Цени детайлите и високото качество на изработка в новите автомобили също толкова силно, колкото мириса на застояло масло и стари кожени седалки.