В средата на 60-те собствеността на марката Auto Union постепенно се измества от Daimler към Volkswagen, които изкупуват акциите на компанията и инвестират много в завода на Auto Union в Инголщад.

По това време в тази фабрика се произвеждат 3-цилиндровите двутактови модели на DKW, но Volkswagen пуска в действие план, замислен още от Daimler. А именно да създаде нов семеен седан с 4-цилиндров 4-тактов двигател с 1.7 литра работен обем. И въпреки че новият модел бил базиран на старата платформа на DKW F102, собствениците от Volkswagen искали да убедят света, че това е напълно нов автомобил.

e0cf48db55de074c3ae8d415e5cc536e

Във Волфсбург се зачудили как да кръстят новия бранд, за да го оразличат от DKW. За целта те се обърнали към историята, и по точно към останалите три марки, които преди години, заедно с DKW, поставили началото на Auto Union – Audi, Horch и Wanderer. Daimler запазили марката Horch, а името Wanderer не било подходящо за възход в този момент, така че новата кола била кръстена Auto Union Audi F103, където “Audi” било името на модела, а не на марката.

Колата дебютира през 1966 г., а британското издание Autocar пише: “Подобно на първите модели на Audi, както и на тези на DKW, новият автомобил има предно предаване със синхронизирана 4-скоростна механична трансмисия и предни дискови спирачки, разположени на полуоските. Новият двигател е проектиран и разработен от Mercedes-Benz, тестовете и финалното одобрение са извършени от Volkswagen, а производството е дело на Auto Union.”

Двигателят, който ще се превърне в шаблон за всички бъдещи разработки на Audi, e наклонен под ъгъл от 40 градуса и е монтиран пред предните задвижващи колела. Това от своя страна води до разработването на по-дълга предница, което се доказва и от сухата информация – предният надвес е цели 872 мм.

audi_super-90_1966_photos_1

“За да запазят линията на предния капак ниска, както и центъра на тежестта, двигателят е наклонен под 40 градуса, като страната на всмукателния колектор е отгоре,” продължава ревюто си Autocar.

Volkswagen иска новият модел да има по-добра возия от своя предшественик DKW, затова инженерите от Волфсбург се концентрират в разработката на ново окачване. Отпред колата има по два носача на колело, които са свързани помежду си с дълги торсионни греди, комбинирани с амортисьори и прогресивни гумени шок тампони.

“Монтажът на спирачките зад, а не пред шенкелите, компанията мотивира с по-ниската неокачена маса, което подобрява работата на окачването, както и с независимостта на размера на дисковете спрямо размера на джантите. Третата причина за това решение е и директният въздушен поток, който охлажда спирачките,” продължава материалът в броя на Autocar от 1966 г.

Със своя нов и по-дълъг двигател, Audi-то било с 10 см по-дълго от DKW F102, чиято платформа ползва, а останалите размери са запазени почти непроменени. Други характерни за модела черти за правоъгълните фарове, решетката без мрежа и четирите свързани кръга на Auto Union, всеки от които символизира една от компаниите, участващи в съюза.

“Интериорът има гладък под, тъй като отдолу няма карданен вал, което отваря предостатъчно място за петима,” пише още Autocar. “Тъй като скоростният лост е монтиран на кормилния прът, компанията е можела да използва цяла предна седалка за трима, но това не се е случило.”

Истината е, че след 25-годишно отсъствие името Audi се завръща на сцената с перфектен тайминг. Продажбите на двутактови машини падат рязко, а марката DKW, която се асоциира именно с такива модели, е заместена на пазара от новия модел на Auto Union през 1966 г. Хубава история, нали?