Пишем този текст, за да отдадем почит към една велика марка, която промени света на автомобилите. Тя се казва VTEC и е дело на Honda. Съкращението идва от Variable Timing and lift Electronic Control и се появява през 80-те, когато възпламенява искрата на истинска революция в производството на двигатели, чиито плодове в момента бере почти всяка автомобилна марка в света.

Приемете я като Xerox или Gedore – толкова силен бранд, че изведнъж хората започват да наричат всяко подобно изобретение с името на марката, която го е наложила на пазара.

Но какво, по дяволите, е VTEC? На чист български, това е система за променливо газоразпределение. Още по-просто казано, говорим си за технология, която променя режимите на работа на клапаните в цилиндровата глава, за да оптимизира работата на двигателя, изсмуквайки максимална мощност, консумирайки минимално количество гориво. Звучи добре, нали? Но как точно работи? 

Представи си разпределителен вал с два комплекта гърбици, управляващи клапаните. VTEC е система, която според конкретните нужди избира кои гърбици да ползва, променяйки по този начин кога, за колко време и колко да се отварят клапаните. Играейки си по този начин, системата позволява на различно количество газове да влизат и излизат от двигателя, подобрявайки изгарянето. А кой иска неизгорял бензин в изпускателния си колектор? Има и такива хора, но това е тема на друг текст.

По-късно Honda започва да развива системата VTEC, която еволюира в цяло семейство от отделни технологии, които са базирани на оригиналната идея, но се различават от нея. Ето как работят те:

VTEC

С качването на оборотите, управляващата двигателя електроника насочва хидравлична течност под налягане, която бута специален щифт. Той се заключва в крайна позиция и по този начин блокира двете кобилици за ниски обороти към трета кобилица, която следва различен профил на разпределителния вал. По този начин трите кобилици започват да работят като една, управлявайки 2 всмукателни клапана.

Honda 1990 CR-X Si

Honda 1990 CR-X Si

VTC

Variable Timing Control e може би най-популярната форма на променливо газоразпределение на пазара. Всичко от 1.0-литровите двигатели на Ford, до огромните двигатели на Ferrari, използва разпределителни валове, работещи на този принцип. Системата работи с хидравлично налягане или електрически мотор, за да ускори или забави отварянето на клапаните в зависимост от позицията на коляновия вал.

honda-vtec-engines-explained-64368_1

Valve Idling

Тази система изолира половината от клапаните. При ниски обороти, само един от двата всмукателни клапана работи, за да подобри завихрянето в цилиндрите, което пък от своя страна подобрява изгарянето на горивната смес и намалява вредните емисии при студен старт на двигателя. При увеличаване на оборотите и товара вторият клапан се активира от щифт, избутан от хидравлично налягане.

VCM

Идва от Variable Cylinder Management и е особено популярна в наши дни. Технологията деактивира част от цилиндрите, когато не е нужен максимален въртящ момент. VCM откача кобилиците на клапаните на въпросните цилиндри, освобождавайки щифт, който напомня на този във VTEC системата. Клапаните остават затворени, капсулирайки цилиндъра. Буталата продължават да се движат, но тъй като в камерата не постъпва горивна смес, нищо не се случва.

Ултимативният VTEC

Инженерите отдавна мечтаят за момента, в който двигателите няма да имат нужда от разпределителни валове. На теория това може да се постигне с клапани, управлявани от соленоиди. Тогава клапаните ще могат да се управляват индивидуално, без да се налага да се съобразяваме с механичните ограничения. Проблемът обаче е в цената, издръжливостта, шума и тн, които за момента спират компаниите да превърнат идеята в реалност. Koenigsegg работи по подобна технология, така че чакаме с нетърпение.