Сър Джеки Стюарт е единственият британец с три световни титли във Формула 1. За да постигне това, колоритният шотландец посвещава огромна част от живота си на най-престижния пистов шампионат в света. Винаги ни е бил интересен, винаги сме го харесвали. Един сър и неговата бяла каска с шотландско каре. Английското издание Classic Driver успя да се срещне с неостаряващата легенда и да направи интервю с него. Ние пък не се сдържахме да ви предадем казаното на кирилица.

Сър Джеки, кариерата Ви започва със спортна стрелба, а в началото на 60-те започвате да се занимавате с моторен спорт, как успяхте да се адаптирате толкова бързо?

Когато бях на 16 си купих страхотен Austin A30. По това време работех като механик. Карах го навсякъде, а когато навърших 17 взех книжка. С тази кола ходех на състезания по стрелба и обикалях цялата страна. По-късно се сдобих с Austin-Healey Sprite, който беше модифициран от Греъм Хил. Брат ми пък беше автомобилен състезател и покрай него се запалих по спорта. Станах механик и работех редовно по AC Bristol и Porsche 356 Super 90. Започнах да участвам в планински изкачвания. Бях запален по състезанията от толкова малък, че когато навърших 23 и започнах да се състезавам професионално, вече бях натрупал опит в състезанията и подготвянето на колата. Навлязох бързо и станах конкурентен на останалите пилоти.

Опитът Ви като стрелец изигра ли някаква роля?

Да, стрелянето имаше много общо. Там се научих на мениджърство. Стрелбата е много по-труден спорт от пилотирането. Ако направиш грешка, всичко отива по дяволите, мишената не се появява отново. При състезанията, ако направиш грешка в шикана на Гудууд например, можеш да наваксаш загубеното време в секциите Медгуик и Сейнт Мери. Една грешка в състезание по стрелба може да те лиши от подиума. Това е и причината толкова рядко да съм изхвърчал от пистата в моята кариера. Знаех каква е цената на тези грешки.

rexfeatures_3593111a

Когато успешно лобирахте за затягане на мерките за безопасност в моторния спорт, коя беше най-голямата пречка, която трябваше да преодолеете?

Пълното невежество на организаторите, които не виждаха смисъл от подобряването на сигурността на пистата. Организаторите на Спа и Нюрбургринг например, бяха едни от най-твърдоглавите. Наивността и непознаването на материята бяха едни от най-големите проблеми. На тези две писти нямаше никаква безопасност. На Лагуна Сека имаше обезопасителни ограждения, които бяха монтирани зад дърветата и хората там недоумяваха защо аз недоволствам.

А в Обединеното Кралство?

Една от важните личности на Брандс Хеч ми каза, че растящите около пистата дървета не трябва да се премахват, защото са млади. Сякаш не боли, ако се удариш в младо дърво. Все пак тези хора трябва да са ни симпатични, защото пистите произхождаха от черни пътища и изоставени военни летища. Ставаше въпрос за култура, която те не разбираха.

88921838

През тази година броят на болидите в Гран при състезанията е рекордно нисък. По-малко коли са стартирали само през 1958 г. Какво бихте променили, за да привлечете повече участници във Формула 1?

Предполагам, че може да се приобщи нов клас. Например GP2. Важно е само да не се нарушава целостта на Формула 1. Това е най-престижният шампионат с най-добрите пилоти в света. Така или иначе, нито Бърни Екълстоун, нито Джеки Стюарт искат да виждат 14 коли на пистата.

Въпрос на ограничение на бюджетите ли е?

Бюджетите на отборите винаги са били обект на спорове, дори през 1954 г., когато отборът на Mercedes пристигна на пистата с луксозен сервизен автомобил Neubauer. По това време за отбора караха Фанджо и Мос и ако тогава знаехме колко им плащат, със сигурност щяхме да сме шокирани. Германците на практика отвяха конкуренцията, дори водещите отбори на Maserati и Ferrari. Може би харчовете им излязоха извън контрол, но от моя опит знам, че инженерите винаги искат повече пари в търсенето на още скорост. Това не е нещо ново. Отборите дори намалиха времето за тестове, за Бога. Истината е, че повече от 300 000 души, включително и аз, бяхме на първото състезание в Австралия през тази година. Това са доста хора, което значи, че магията продължава да я има. Не бива да съдим по броя на колите. През 1966 г. имах късмета да спечеля в Монако, когато финиширахме само 4 коли. Това е част от Формула 1. Друг пример: през миналата година в Гудууд карах красив Mercedes-Benz W165. Това е кола, чието сглобяване през 1938 г. е отнело 18 месеца, а целта й е била да спечели само едно състезание – това в Триполи. Представяте ли си какви са били бюджетите по това време? Понякога хората гледат назад в миналото заслепени.

163845408

Защо класическите автомобили и бизнеса с класически състезателни машини са толкова популярни в момента?

Преди години класическите състезателни автомобили не бяха толкова достъпни – нямаше подходящи шампионати и събития. Днес, голяма част от тези коли се управляват от собствениците си. Това е чудесен и носталгичен начин да върнеш стрелките на часовника и да караш на писта тези красиви стари коли, въпреки че се съмнявам, че повечето от тях са законни. За съжаление, не мисля, че това някога ще се случи с модерните болиди от Формула 1. За разлика от моя 40-годишен Tyrell, сегашните коли се нуждат от цял екип механици, с чиято помощ само да стартираш двигателя. В старите коли просто влизаш и потегляш.

150442368

Какво можем да очакваме от Сър Джеки Стюарт през 2015 г.?

Предполагам, че ще продължа да бъда наоколо и да съм ангажиран с проекти в моторния спорт – да го подкрепям и да се опитвам да допринеса за развитието му. Надявам се да успея да намеря нови спонсори. Харесва ми да смятам, че съм донесъл повече пари на моторспорта от всеки друг състезател. Ще продължа да изграждам и дългосрочни сътрудничества. Аз бях първият човек, който пръскаше шампанско във Формула 1 и продължавам да си партнирам с Moët & Chandon 40 години по-късно. (бел.ред. време за реклама).

Споменахте Сър Стърлинг Мос. Беше ли той такъв женкар през 60-те, за какъвто се представя сега?

Абсолютно (смее се), въпреки че той никога не се е определял като женкар, а като “преследвач на мацки”. Той все още се смята за такъв.