Италианецът е бил не само талантлив пилот, но и страхотен човек. Умира на Монца, подобно на баща си, а в последния му път го изпращат над милион италианци

 

Като син на един от най-добрите италиански пилоти от предвоенния период, Алберто Аскари се превръща в истински талант на пистата и обичан шампион извън нея. Аскари винаги е бил известен със своята прецизност и огромното внимание, което обръща на безопасността, при това в най-опасната ера на Формула 1. Въпреки това, Алберто Аскари загива в трагичен инцидент на Монца. Всъщност той умира на 36 години – същата възраст, на която баща му Антонио Аскари напуска този свят. Освен това, двамата умират на една дата, както и при доста сходни обстоятелства. Освен това, Алберто е бил и доста суеверен. Катастрофата е странна и до днес остава една от най-големите мистерии във Формула 1.

Алберто Аскари е роден в Милано на 13 юли 1918 г. Той е само на 7 години, когато известният му баща и действащ европейски шампион умира, докато води колоната в Гран при на Франция в Монлери. По това време Алберто вече е запален по спорта и покрай баща си е имал честта да се срещне с всички велики имена, сред които самият Енцо Ферари. Въпреки трагичната загуба, Алберто не спира да мечтае и се ориентира към състезанията. Известната му фамилия му помага много в началото, когато започва да се състезава с мотоциклети. На 19 години Алберто вече е заводски пилот на Bianchi в шампионатите на две колела. Първото му участие с автомобил е в състезанието за издръжливост Миле Миля през 1940 г., когато Енцо Ферари му осигурява Tipo 815 Spyder.

ferr-500-asca-nurb-1952

Когато Италия влиза във войната, гаражът на семейство Аскари, който в момента се управлява от Алберто, преустановява работата си по състезателни машини и започва да помага на военната индустрия. По същото време Аскари дори развива транспортен бизнес и доставя гориво до италианските военни бази в Северна Африка. Тогава партньор му е Луиджи Вилорези – автомобилен пилот, който Алберто приема като свой баща. До края на войната Алберто вече е семеен, оженил се е за съпругата си Миета и е станал баща на две деца – Патриция и Антонио. Сещате се на кой е кръстен малкия Антонио.

Имайки предвид семейното си положение, Алберто тотално отписва състезателната си кариера. И тук голяма роля има Луиджи Вилорези, който го убеждава да не се оттегля. През 1949 г. те стават съотборници в отбора на Енцо Ферари, където Аскари бързо започва да трупа победи и се превръща в първия шампион във Формула 1 с две поредни титли.

През 1952 г. Аскари печели 6 от 7-те състезания със своето Ferrrari 500. Той успява да запази силното си представяне и през следващата година, когато доминира в 5 състезания и печели втора титла. Точно това е и времето, в което Аскари не само си печели репутацията на невероятен пилот, оценен дори от конкурентите му на пистата, но и като чаровен мъж, превърнал се в идол за хиляди хора по света.

Родословието му помага, както и уменията зад волана, но победният му дух може би има най-голяма роля в превръщането на човека Аскари в звездата Аскари. Тогава е било лесно да харесваш герой, който не е някое лигаво и красиво богаташко синче. Аскари е известен сред феновете си с прякора “Ciccio”, което на италиански значи “Пълничкия”. Освен това, за разлика от много други, Аскари е бил приятелски настроен към всички и не се е реел в облаците като повечето звезди от Формула 1. Дори неговите безумни суеверия са увеличавали яркостта на неговия ореол.

456

Аскари е мразел и е избягвал черни котки, изпитвал е ужас от състезателни номера, набедени от него самия за некъсметлийски и никога не е позволявал друг да носи куфара, в който е пренасял състезателната си екипировка: късметлийската му синя каска, тениска, очила и ръкавици.

По-конспиративните от нас дори биха го обявили за обладан от демони. Алберто Аскари е страдал от хронично безсъние и е бил много податлив на стомашни язви. Енцо Ферари, който добре знаел колко посветен на семейството си е Аскари, веднъж го попитал защо не демонстрира любовта си към тях. “Предпочитам да се държа с тях по-студено,” казал Алберто. “Не искам да ме обичат твърде много, защото така ще страдат по-малко, ако утре умра в някое състезание.”

Подобно развитие изглежда малко вероятно за състезател като Аскари, който обръща огромно внимание на личната си безопасност. Той винаги проверявал екипировката и автомобила си и избягвал да надвишава своите възможности, както и тези на автомобила. Стилът му на шофиране бил толкова плавен и елегантен, че отстрани изглеждало, че карането на състезателен автомобил е лесна работа. Аскари бил от хората, които дори да допуснат грешка, разполагали с огромен капацитет от талант, с който да я поправят.

ascari_02

След спечелването на двете си титли, Алберто се мести в Lancia, където, както сам признава, получава повече пари, от това, което Енцо Ферари е готов да му предложи. В по-голямата част от 1954-а Аскари не участва в официални състезания, тъй като отборът на Lancia все още развива своите коли. През 1955-а Аскари кара, но страда от лош късмет. По време на Гран при на Монако, той води със своята страхотна Lancia D50, но изведнъж губи контрол в шикана на пристанището и пада във водата. Аскари потъва с машината си, а очевидци разказват как от тях двамата остават само няколко мехурчета във водата и петно от машинно масло. Половин минута по-късно на повърхността се показва синята му каска, а след нея и самият той. Италианецът веднага е откаран в местната болница, където е лекуван от счупен нос, дребни охлузвания и шок. Аскари е колкото засрамен от случилото се, толкова и доволен от щастливата развръзка.

Четири дни по-късно той изненадващо се появява на Монца, за да гледа тренировъчна сесия, в която Еудженио Кастелоти тества нов спортен автомобил на Ferrari, с който те двамата ще участват в предстоящо състезание по издръжливост. Аскари изненадва всички с изявлението, че иска да направи няколко обиколки, за да се убеди, че всичко е наред със състезателната му психика след катастрофата.

Той носел сако и вратовръзка, а късметлийската му синя каска не била с него. Кастелоти му дал неговата бяла каска и го изпратил на пистата с новата кола. На третата обиколка Ferrari-то се ударило тежко и Алберто Аскари загинал. Причините за самата катастрофа и до днес са обгърнати в мистерия.

Дали му е призляло? Дали е имало силен страничен вятър точно в този момент и в този участък от пистата? Дали вратовръзката му не се е вдигнала от вятъра и не го е заслепила? Дали е променил посоката си на движение, за да запази заблуден служител на пистата, или животно, или черна котка? Никой никога няма да разбере…

Това, което е ясно, е, че Алберто Аскари умира на 26 май 1955 г. на 36 години. Антонио Аскари също умира на 36, само че на 26 юли 1925 г. Всеки един от двамата печели 13 Гран при състезания в живота си. И двамата загиват точно 4 дни, след като оцеляват в тежка катастрофа. И двамата умират в катастрофа на излизането от бърз, но лесен ляв завой. И двамата оставят съпруга и две деца.

Впоследствие съпругата на Алберто – Миета – казва на Енцо Ферари, че ако нямаше две деца, с удоволствие би се присъединила към съпруга си в Рая.

Цяла Италия е в траур, а в деня на погребението на Алберто в Милано, целият град утихва, докато през него преминава траурната процесия. Според информацията над 1 милион души, облечени в черно, са изпратили Аскари в последния му път. Били са нужни 15 карети, за да се пренесат цветята. В катафалката пък, теглена от два огромни черни коня, лежал ковчегът, а върху него била положена фамозната синя каска. Гробът на Алберто Аскари се намира в Милано и е разположен точно до този на неговия баща.

Историята, заради която да настръхнеш!