Класическото Porsche 718 не е особено популярно извън кръга на най-запалените Porsche маниаци. И това е съвсем разбираемо, защото всички модели от първите години на следвоенния период на компанията са засенчени от 356 и 550 Spyder. Решението на щутгартци да възродят означението 718, макар и в допълнение с модерните наименования Boxster и Cayman, както и да го комбинират с 4-цилиндрови боксерни двигатели с турбо, породи много въпроси.

 

Реално, това е много хитър ход от страна на Porsche, тъй като 718 е един от най-успешните ранни състезателни модели на компания, задвижван от…4-цилиндров боксерен двигател. Мъничкият 718 си печели репутацията на доста способен състезател, най-вече заради повратливото си управление, което компенсира липсата на мощност спрямо V12 Ferrari-тата, с които колата се е състезавала по пистите.

Според историческата книга Porsche Racing Cars: 1953 to 1975, Porsche започва работа по 718 RSK през зимата на 1956 г., за да подготви колата за следващия състезателен сезон. Всичко започнало с 550A Spyder, който бил използван за платформа. Използвано било тръбно пространствено шаси, по-големи спирачки и оптимизирано окачване. Оригиналният 718 RSK тежал само 530 кг и се задвижвал от 1.5-литров мотор атмосферен мотор със 142 к.с.

gallery-1450639014-2665289841-cf93d8bcb0-o

1958 Porsche 718 RSK

В състезателния си дебют в „24 часа на Льо Ман“ през 1957-а, единственото стартирало 718 катастрофирало в 129-ата обиколка. През 1958-а колата била модифицирана и записала можество успехи по пистите през следващите четири години.

Първата значима победа дошла през март 1958 г., когато заводски подготвеното 718 завършило трето в генералното класиране на „12 часа на Сибринг“ с изоставане от едва 7 обиколки от двамата водачи с Ferrari 250 TR. Това осигурило на колата и нейните пилоти комфортна победа в 2.0-литровия клас и позиционирало RSK пред много по-мощни автомобили.

През същата 1958-а Porsche 718 печели и второ място в Тарга Флорио“, където е приклещено в сандвич между две от машините на Ferrari, а в „24 часа на Льо Ман“ германците се класират на трето четвърто и пето място в генералното класиране. За следващата година Porsche подобрява колата с нов олекотен заден мост и с нов 1.7-литров двигател, генериращ впечатляващите 170 к.с.

 

Дейтона Бийч, Флорида - 26 юни 1960: Роджър Пенске зад волана на Porsche 718 RS 60 по пътя към победата на Daytona International Speedway

Дейтона Бийч, Флорида – 26 юни 1960: Роджър Пенске зад волана на Porsche 718 RS 60 по пътя към победата на Daytona International Speedway

 

През 1959 г. успехите на 718 RSK обаче са засенчени от постиженията на Porsche в „Тарга Флорио“ с 550A Spyder и 356A Carrera, които завършват съответно на второ и трето място.

Следва още една модернизация през 1960-а, когато дизайнерите променят аеродинамиката и двигателя, който получава нов колянов вал, позволяващ развиването на 7800 об/мин. Новата версия е кръстена RS 60 и печели „12 часа на Сибринг“ и „Тарга Флорио“, след което записва второ място на „1000 км на Нюрбургринг“. През същата година колата завършва втора в Световния шампионат за суперавтомобили в Америка, изоставайки единствено от Ferrari.

Porsche не променя почти нищо за следващия сезон 1961, освен името, което вече е RS 61. Porsche грабва третото място в Световния шампионат за суперавтомобили при конструкторите, въпреки че 718 няма толкова победи, колкото през предишните сезони.

 

В ръцете на Стърлинг мос и Греъм Хил Porsche 718 почти печели „Тарга Флорио“ през 1961-а, но в последната версия повреда в скоростната кутия го вади от битката.

„В годините, в които аз се състезавах, това беше най-нервният автомобил по отношение на контрола,“ казва Мос в интервю за официалната страница на Porsche в YouTube. „Беше много бърз, разбира се, но повратлив определено е най-добрата дума за него.“

„Беше кола, която наистина обичах,“ допълва Мос.

През 1962-а Porsche участва с колата дори във Формула 1, заедно с 8-цилиндровото 804. Въпреки двойният шанс обаче, компанията успява да извоюва само една победа – в Гран при на Франция, когато дан Гърни и неговото 804 са най-бързи на пистата. През 1962-а Porsche се оттегля от Формула 1 и започва да работи по наследника на 718 – Porsche 904.

Оттук до края на живота си Porsche 718 не постига нищо значително, но въпреки това остава в историята като един от най-успешните състезателни автомобили на германската компания. Именно 718 е основата, върху която Porsche започва да гради, постигайки десетилетна състезателна доминация. Именно този модел доказва, че 4-цилиндровия боксер може да си съперничи с много по-мощните двигатели на Ferrari и др. Може да се смята, че именно 718 е връхната точка в развитието на състезателните коли Porsche с 4-цилиндров двигател.

Дейтона Бийч, Флорида - февруари 1962: Чък Касел пилотира своето Porsche 718RS-61 за отбора на Brumos Porsche в първото състезание Daytona Continental на Daytona International Speedway

Дейтона Бийч, Флорида – февруари 1962: Чък Касел пилотира своето Porsche 718RS-61 за отбора на Brumos Porsche в първото състезание Daytona Continental на Daytona International Speedway

 

Всичко това прави решението на Porsche да възроди името 718 изключително логично. Несъмнено обаче подмяната на атмосферните 6-цилиндрови мотори в Boxster и Cayman с 4-цилиндрови турбо двигатели ще бъде критикувана от пуристите. Но те за това са пуристи, за да критикуват всичко, което се различава от първоначалната идея. Така или иначе, трябва да приемем веднъж завинаги, че индустрията се променя, а с нея и любимите ни марки, така че не можем да очакваме всичко да остане по старому. Не би трябвало, не е редно, не е и възможно.

Ренесансът на означението 718 означава и друго нещо – опит на Porsche да излъска имиджа на 4-цилиндровите двигатели, които през миналите години бяха пълен провал за компанията. Porsche 914 и 924 не бяха приети никак радушно от феновете, тъй като бяха скъпи, маломощни и скучни, та трябваше да се появи 944, за да пооправи вкуса в устата на поршистите. Сега, новите Boxster и Cayman 718 са твърдо решени да оправят вкуса им устойчиво. Май ще успеят.