През миналата седмица интернет бе залят от информация за последният Ford Focus RS, което мигновено ни накара да се замислим, че би било удачно да отдадем почит на иконата, чието име носи новият модел – Ford RS200. Кола, която може да бъде сравнена само с друга легенда – Lancia Stratos, например. Кола, която нахлува в душата ти, прави три кръга на място с пушещи гуми и изчезва към хоризонта с типичния си тътен.

Излиза през 1985 г., когато Група Б в Световния рали шампионат е в своя пик. Мнозина смятат, че това е Златната ера на рали спорта, а ние скромничко се съгласяваме. По това време Ford решава да приеме различен подход. Вместо да последва примера на своите конкуренти, които конструират тежко модифицирани състезателни версии, базирани на серийните си модели, от Ford решават да направят състезателен автомобил от нулата. Между другото, слабо известен факт е, че преди RS200, компанията имала намерение да направи Група Б версия на Ford Escort, но за този проект не се знае много.

RS200 бил много по-различен r по своему по-готин от своите конкуренти, в това число Peugeot 205 T16, Lancia Delta S4 и Audi Quattro S1. Според правилника на FIA, компанията трябвало да произведе 200 улични автомобила, за да хомологира RS200 за състезания в Група Б. От компанията били повече от доволни от перспективата, като дори възнамерявали да направят повече от 200 коли, но това така и не се случило.

gallery-1454253549-ford-rs200-1984-photos-1

Откъде ни хрумна сравнението с Lancia Stratos? Ами, Ford RS200 е малък автомобил със средно разположен двигател, разработен специално за рали цели. Приликите са твърде много, за да се направим, че ги няма.

Дизайнът е дело на Филипо Сано от италианското студио Ghia, а купето от фибростъкло е произведено от Reliant. Същите, които правят онова триколесно недоносче Reliant Robin.

 

В механично отношение обаче, RS200 е много по-различен от Stratos. Тони Саутгейт – бивш дизайнер от Формула 1, който впоследствие създава и победителят в Льо Ман Jaguar XJR-9 – проектира тръбното шаси на RS200 и го снабдява с по два амортисьора на колело.

 

Двигателят е не по-малко луд. RS200 използва 1.8-литров Cosworth BDT 4-цилиндров турбо агрегат, монтиран зад седалките, но странното е, че скоростната кутия не е отзад, а отпред при предния мост. Въртящият момент от двигателят отива към трансмисията напред, след което тя го насочва обратно назад към централен диференциал с три различни настройки за разпределение на мощностат между предния и задния мост: 50/50, 67/33 и 100/0 в полза на задния мост.

 

Странната система позволила на инженерите да постигнат перфектно разпределение на теглото между двата моста., което пък облекчило работата на пилотите по състезателните отсечките.

 

Въпреки това, трябва да си истински корифей зад волана, за да се караш бързо RS200. Пилоти, имали честта да управляват легендарната машина, признават че тя има много голяма турбо-дупка и първоначално недозавива, а когато турбината „надуе“, веднага започва да презвавива. Игра с волана и с педала на газта му е майката.

gallery-1454253642-gettyimages-127689916

RS200 е и умопомрачително бърз автомобил също. Уличната версия на колата има 250 к.с., но състезателната спецификация е надута до 350-450 к.с., в зависимост от съответното състезание. В някои шампионати RS200 е разполагал дори с повече – 650-800 к.с., които са позволявали ускорение от 0 до 100 км/ч за 2.1 секунди.

За фенове като нас, Ford RS200 е истинска легенда, но в много отношения тази кола реално е пълен провал, тъй като се повява в лош момент.

 

Състезателният дебют на колата е през 1986 г., когато демонстрира обещаващ потенциал сред ожесточената конкуренция. Точно по това време обаче, FIA преценява, че Група Б e твърде опасна – колите са изключително мощни и бързи, а хората са ненаситни и стоят буквално на състезателната линия по отсечките. И така до Рали Португалия през 1986 г., когато Хоаким Сантос губи контрол върху своя Ford RS200, завърта се и блъска публиката, убивайки трима зрители.

 

 

Няколко етапа по-късно по време на същото състезание, Хенри Тойвонен и неговия навигатор Серджо Кресто, излитат от пътя със своята Lancia Delta S4, която избухва в пламъци и двамата загиват. На практика това забива последния пирон в ковчега на Група Б, което не позволява на RS200 да разгърне пълния си потенциал. Впоследствие колата записва успехи в раликрос шампионати и планински изкачвания като Pikes Peak, но без да постига нищо революционно.

 

 

Серийният модел също не среща любовта, която според нас заслужава. Сега е доста ценена в колекционерските среди, но не и когато излиза на пазара, тъй като е твърде груба за ежедневно шофиране, а качеството на сглобката е меко казано нережно. Все пак това не би трябвало да бъде изненада за човек, който е решил да си купи кола, създадена само с хомологационни цели.

 

Още повече, че RS200 е бил по-скъп от Ferrari 328. Последният RS200 е продаден през 1994 г., като според информацията колата е седяла паркирана 8 години, след като е била произведена, докато най-накрая някой реши да си я купи.

И все пак, това е най-дивият и най-луд модел в историята на Ford. И ние уважаваме това.