През 50-те GM започва да експериментира с монтирането на реактивни двигатели в автомобили. Програмата е известна като Firebird и остава в историята с три легендарни концепта. С тях американците искат да разведрят клиентите си, свикнали със скучните ежедневни коли на концерна, както и да изпробват има ли надежда реактивните двигатели някога да влязат в серийното автомобилостроене. Представяме ви краткия, но славен „полет“ на GM Firebird.

1953 Firebird I


 

Революционният прототип се появява през 1953 г. по време на първото издание на американското изложение Motorama. Това е един от първите случаи, в които инженери вграждат реактивен двигател в лек автомобил. Посетителите на изложението са привлечени от крилата, перките и куршумообразното купе, макар че акцентът реално пада върху реактивния двигател Whirlfire Turbo-Power, който развива 370 к.с. и 13 000 об/мин.

1956 Firebird II


 

Смятан за много по-практичен от своя едноместен предшественик, Firebird II има купе, което може да побере цяло семейство. Стига децата да не бъдат засмукани от двигателя на влизане, разбира се. Този път инженерите избухват с титаниево купе, независимо окачване и електронно управление на скоростите.

1959 Firebird III


 

И докато оригиналният Firebird е построен стриктно около идеята да бъде дизайнерско упражнение, Firebird III вдъхновява някои от серийните коли от ерата на Харви Ърл, главният дизайнер на GM по това време. Черти от този прототип могат да бъдат открити в моделите на Cadillac от началото на 60-те.