Кратка ретроспекция със съвременни снимки. Със сигурност една от най-редките коли на Ferrari. И една от най-скъпите в момента. Крис Еванс плати 12 милиона паунда

Въпреки, че TopGear е продукция на една от най-богатите телевизионни компании в света, просто не можем да си позволим застраховката на тази кола“. Това каза Джереми във втория епизод от сезон 16, и така и не се качи в паркираното на пистата в Дънсфолд 250 GTO.

Това бе едно от 36-те направени някога 250 GTO, в периода 1961-1964, колата за която бъдещият водещ на TG е патил 16 милиона евро. Автомобилът, който виждате на снимките не е на Крис, а на човек на име Том Прайс. Но това няма никакво значение, защото важно е същността на това, което виждаме. Изключително елегантните извивки на ръчно формованото при Scaglietti купе, характерните отвори в предницата, които се разпознават за части от секундата, джантите със спици и въобще всеки един детайл.

Погледнете например кожените каишки, служещи за затваряне на предния капак. Толкова са откровени, като цялата кола. В тях няма нищо лъжливо, всичко е истинско. Лъскавият метал е истински метал, болтчетата са с глави за права отвертка, а коженият колан е… кожен колан. Направен от кожа. Фалшиви ауспуси? Никакъв шанс. За съжаление (не на настоящето), автомобилното минало е било много по-истинско и тази кола е ярко свидетелство за това.

Чарът на 250 GTO идва и от уникалността на всяка една изработка. Буквално. Тъй като алуминиевите панели на каросерията са оформяли на ръка, с английско колело, чукове, с дървени подложки – чиста проба занаятчийство и изкуство -, нито един от 36-те екземпляра (дори броят не е категоричен, някой посочват цифрата 38) не е абсолютно еднакъв с другия. Шофьорската врата на колата на Еванс например е със сантиметър по-дълга от пасажерската. Фактът, че GTO е бил постоянен обитател на пистите, заедно други герои на неговото време, като Shelby Cobra и Jaguar E-type, също допринася за различията между колите. Удари, чести ремонти, модификации според изискванията на състезателните тимове.

Така, че 250 GTO е легендарен състезател със строго индивидуален характер. И по същество доста проста кола, именно заради професионалната ѝ натура. Ясен пример е таблото, в което дори няма скоростомер. Централно място заема циферблат разграфен до 10 000 и носещ надписа „GIRI“, което на италиански значи обороти. Обърнете внимание на втората по-къса стрелка, червената – „ограничител“, който се наглася с ръка. Няма как да бъде истинско. Седалките са текстилни, а вентилацията на кoкпита се случва заради прости отвори. Моторът? V12 с обем от 3 литра и максимална мощност…, която също варира, в зависимост от конкретното изпълнение. Философията на 250 GTO силно напомня на тази на култовото F40, другата кола на италианците, която заслужава титлата „Най“.

1963 Ferrari 250 GTO Berlinetta