Дизайнът е най-чувствителната част за всеки производител. Ако двигателят не е достатъчно добър, вероятно ще има хора, които няма да останат доволни, но по-големият процент въобще няма да забележат дребния недостиг на въртящ момент в средния оборотен диапазон. Но има ли някой, който да не забележи лошия дизайн? Екзактно. Точно заради това ни е много интересен стилистичният център в Крю, Англия, в който преди години Bentley и Rolls-Royce са споделяли дизайнерски екип.В началото на 70-те ерата на независимите производители е отминала безвъзвратно. Точно тогава, важността на дизайнерското звено в Крю, на което разчитат Rolls-Royce и Bentley, се проявява с пълна сила. По това време втората марка е собственост на първата. Интересен факт е, че въпреки наличието на собствен дизайнерски център, Rolls-Royce назначава Pininfarina за разработката на Camargue, който излиза през 1975 г. и е първият и последен модел на британците, създаден изцяло от външна компания.
За разлика от много свои колеги, Pininfarina успяват да оптимизират бизнеса си, за да изолират пораженията, които пълната промяна в автомобилната индустрия нанася. Те започват да предлагат консултантски услуги, както и да продават емблемата си за използване от установени автомобилни производители. Италианският стил, използван при проектирането на Camargue, предизвиква паника сред ръководството в Крю, когато малко преди очакваният дебют на колата, на пазара излиза Fiat 130 Coupe, който има доста сходен дизайн и пропорции.

 

“Въпреки че колите имаха очевидна прилика, това не бяха две жени, носещи една и съща рокля,” споделя след години дизайнерът на Rolls-Royce Греъм Хъл.

В крайна сметка Marague е одобрен и пуснат в серийно производство. Което някои (разбирай заводските дизайнери на Rolls-Royce) смятат за грешка. Колата има кофти стойка, купето прелива над гумите и се спуска в задната част, което оставя усещането, че самонивелиращото се окачване не изпълнява добре функцията си. От Rolls-Royce се опитват да въведат някакъв ред в дизайнерския хаос, добавяйки специални маркери на предните калници, които помагат на шофьора при паркиране. Няколко години по-късно екипът се среща със самия Серджо Пининфарина, за да даде той мнението си как автомобилът да бъде подобрен. Въпреки че признава за някои недостатъци на колата, Пининфарина заявява, че Camargue e негово дете и той не би променил и болтче в него.

По това време британските дизайнери са напълно безпомощни и се надпреварват да създават автомобили, които не достигат дори до серийно производство. Може би най-интересните от тях са тези, които така и не стават пълноразмерни прототипи. В средата на 70-те Rolls-Royce обмисля спортен седан, който да е алтернатива на ръбатата Lagonda. След това се появяват слухове и за двуместен суперавтомобил на Bentley със средно разположен двигател, който се появява в средата на 90-те. Последният е определян от дизайнера си като “кръстоска между състезателен автомобил от Льо Ман и Ferrari Testarossa.” Когато компанията става част от Volkswagen Group, проектът се превръща в концепта Hunaudi?res, а по-късно в Bugatti Veyron.


 

Няколко години преди да започнат да мъдруват за спортен автомобил със средно разположен двигател, пичовете от Крю започват работа по модел на Bentley, базиран на BMW 5 Series. Британците преобразили напълно, създаденото в Мюнхен, в резултат на което колата им имала правоъгълни фарове и емблематичната за това време радиаторна решетка. В крайна сметка проектът се превърнал в най-малкото купе на Bentley. Колата била добре приета от посетителите на изложението в Женева през 1994 г., като Bentley дори постигнали споразумение с BMW за съвместно производство. Проектът пропаднал, били произведени няколко купета, кабриолети и комбита, вдъхновени от колата, които били продадени на частни колекционери. Въпреки това, това се превръща в момента, в който BMW разбира, че в британското автомобилостроене има хляб, а всички знаем как завършва всичко това.