Вероятно би бил доста щастлив човек, ако видиш колата от снимките по пътя си към офиса някоя обикновена сутрин. Един наш американски колега е именно такъв човек, защото дори е събрал сили да извади фотоапарата си и да я снима. За лаика това е просто таратайка. За позьора тя е доста стара. За хипстъра вероятно е ценност, но само защото не се вижда всеки ден по пътищата. За нас е съкровище, символизираща епоха.

Епохата, в която автомобилните компании разбираха автомобилите по различен начин. Тогава на никого не му пукаше за безопасността и таблото в интериора беше естествено продължение на купето – разбирай извита с помощта на преса ламарина, върху която са изрязани дупки за инструментите. Тогава на никого не му пукаше и за ефективността. Затова челното стъкло (или в този случай стъкла) са толкова изправени. Още по-рядко някой се сещаше за комфорта на пътниците.

Ще ви кажем обаче за какво им пукаше на производителите.

Пукаше им за издръжливостта. Защото това на снимките е произведено през 50-те и все още се движи. Да, калникът му е брутално изгнил, предната броня е крива, а някой лагер вероятно вие, но той е тук, паркиран гордо и безскрупулно до тротоара. Напук на всички и всичко. Отиди до гаража и снимай колата си, за да я гледат внуците ти след 50-тина години. Дотогава тя отдавна ще е претопена и ще се е превърнала в консерва с боб.

Никога вече няма да видим Jeep пикап, защото Jeep е собственост на Chrysler, които пък са собственост на Fiat, които пък най-много да измислят Willys Punto или нещо от сорта. Още повече, че Chrysler нямат нужда да създават нов пикап, който да се бори с всички вече доказани пикапи на друга тяхна марка – Ram. Тъжна история.

Никога вече няма да видим и тези прекрасни щамповани панели на вратите и задния капак. Никой вече не отделя време и внимание на метала. Сега всички са концентрирани в правенето на тъпи имитации на хромиран метал, изработени от пластмаса. И онзи противен карбон. И шлайфания алуминий. Искаме нещо, което гние! И издържа повече от половин век.