Формула 1 трябва да е като латиноамерикански сериал, в който никой не знае кой е баща му

Вторият кръг от сезон 2014 във Формула 1 приключи преди няколко часа. Гран при на Малайзия спечели Люис Хамилтън, а втори и трети останаха съотборникът му в Mercedes Нико Розберг и действащият световен шампион Себастиан Фетел. Дотук с новините, време е за малко анализ. Има ли проблем във Формула 1 и може ли най-елитният моторспорт шампионат да се приближи до масите, за да не се налага да гледаме празни трибуни по пистите?

Да изясним нещо. На Бърни Екълстоун не му пука кой пилот/отбор бие, нито кой пилот/отбор не е успял да завърши нито едно състезание през годината. На лудия дъртак му пука единствено за бизнеса. Той иска да създава шоу, хората да настръхват при вида и звука на болидите, банковата му сметка да продължава да се пълни, а той да се бъзика с журналисти и да яде скариди в гъзарската част на пистата някъде над боксовете.

Как се прави шоу във Формула 1? И малките деца знаят. Изравнени сили, много изпреварвания, обрати…изобщо, едно състезание трябва да изглежда като туширана версия на латиноамерикански сериал, в който никой не знае кой е баща му. И когато четири поредни години един пилот взима безапелационно титлата, а въпреки промените в правилника, изпреварванията са на ръба на минимума, Екълстоун е време да се замисли. Може би.

Теоретично, от тегавия правилник, който е по-обстоятелствен от правилника на голфа (ако не си попадал, задължително му хвърли един поглед), трябва да има равнопоставеност на пистата и демонстрация на пилотски умения. Лошото е, че вместо това, получаваме относително идентично изглеждащи болиди и коментатори, които обявяват наличието на “грейнинг” на предна дясна гума, с ентусиазма, с който ние отиваме към стоматологичния кабинет.

Формула 1 трябва се върти около едни мъже, които карат едни коли. Който е пръв печели. Драмата е, че в момента трябва да си математик и учен, за да разбереш кой на практика ще е пръв “с разгръщането на отборната стратегия”. Колко гориво имал в резервоара, в коя обиколка щял да влезе в бокса, защо не спазвал отборни заповеди, трябвало да си запази двигателя, за да има с какво да кара в следващото?!?!?!

Най-големият проблем на Формула 1 е фактът, че шампионата все повече отблъсква големите инвеститори и фенове. Кога за последно сте чули технология от Ф1 да има нещо общо със серийното автомобилостроене? Дали когато BMW откри, че само използвани блокове могат да издържат на налягането на M12 Turbo двигателя, който баварците използваха във Формула 1, което доведе до най-голямото изкупуване на използвани стандартни 320-ки? Или пък когато Рос Браун изобрети двойния дифузьор и скоро след това Honda Civic Coupe се сдоби с нещо странно изглеждащо под задната си броня? Формула 1 трябва се върти около едни мъже, които карат едни коли. Който е пръв печели. Драмата е, че в момента трябва да си математик и учен, за да разбереш кой на практика ще е пръв “с разгръщането на отборната стратегия

Производителите не искат да са част от Формула 1, защото шампионатът води до пълно объркване. Като това да брандираш болид на Red Bull (производител на напитки), който се задвижва от двигател Renault, с надпис Infiniti Q100, надявайки се, че така ще увеличиш продажбите на някакъв японски седан, предвиден за Америка. Та какво общо има той с Формула 1?

Поне при двигателите вече има развитие. Появиха се модерни произведения на изкуството с 1.6 литра работен обем и турбокомпресор, който хем надува, хем генерира енергия, която после се връща обратно към колелата. Иначе казано, някаква стратосферична версия на нормално хибридно задвижване, с което впрочем разпологаме в ежедневието от десетилетие.

Точно тези мотори обаче, отблъснаха феновете или поне ги накараха да мрънкат здраво. Проблемът е, че турбо двигателите са неминуемо по-тихи от атмосферките и хората са недоволни от това, че звукът на пистата не е достатъчно силен, което им разваляло кефа от спорта. Разбираме ги. Донякъде.

Имаше време, в което моторният спорт решаваше истински проблеми. Производителите изпробваха технологии на пистата, преди те да влязат в употреба от потребителите. Горивни инжекции, спирачни дискове, тракшън контрол… Всички разбират това, но осъзнават и възможността дадена кола да отпадне от състезанието, докато изпробва новото решение. Има и възможност решението да е добро и въпросният отбор да прогресира.

Ще ни се да ви кажем, че този подход е довел до страхотни състезания в миналото, но уви. Имаше време, в което Porsche 917 минаваше финиша, след което пилотът му имаше време да слезе, да се преоблече и да запали цигара, преди вторият да финишира.

Ето защо вече никой не очаква, че моторният спорт ще му покаже бъдещето. Ниските класове са или прекалено аматьорски, или на пистата са излезли истински джентълмени (разбирай дядки), за които уважението на пистата е преди всичко. От друга страна организаторите са обсебени от идеята да правят шоу, а промотирането на състезанията се върти около пилотите, а не около колите. Още ли ви е странно, че на толкова много състезания виждате празни трибуни? Още ли ви е странно, че автомобилният спорт се е превърнал в хляб и зрелище за хора, които се вълнуват основно за околната среда и опазването й?

Не че имаме нещо против екологията, но имаме някои идеи как да се оправят нещата, без да й вредим. Спортът трябва да се направи по-интересен, по-обвързващ, по-популярен, по-близък до нормалния човек, по-имунизиран от социална и правителствена намеса. Ето как:

Взимаме правилника. Късаме страниците, които касаят безопасността и ги държим в една ръка. След това хвърляме останалата част в печката и пренаписваме всичко, съобразявайки го с икономичността.

Става въпрос за поставянето на постижими цели за отборите. Взимаш количеството гориво, което даден отбор е използвал през миналия сезон и го намаляваш с 10%, на следващата година го намаляваш с още 10% и тн. Ако никой не успее да завърши, защото е останал без гориво, организаторът може да награди този, който е изминал най-голяма дистанция с въпросното количество. На следващото състезание отборът ще е измислил технология, която ще му гарантира завършване (в момента такива генерални нововъведения в средата на сезона са невъзможни). Също така според нас трябва да се разреши използването на различни двигатели, материали и електроника, за да имат отборите варианти.

Колко от идеите за повишаване на икономичността ще успеят, не е съвсем ясно. Някои ще са пълен провал. Но по този начин моторспорта ще генерира добри идеи за серийното автомобилостроене, и дори това да им коства някоя друга позиция в състезанията, то продажбата на технологиите ще им гарантира постъпления, които пък ще бутат иновациите напред. Както Williams преди време изобрети KERS и го продаде на останалите отбори, или както McLaren продава компоненти на останалите. Същият принцип, но сделките да са свързани с цивилните коли.

Цялата компютърна сила, която в момента се използва за подобряване на аеродинамиката на малкото странично крилце, което никой никога не вижда, може да бъде впрегната за увеличаване на ефективността. Системата за регенериране на енергията от спирачките – KERS, ще стане по-ефективна и по-агресивна. Кой знае какво още може да се случи.

Може дори отборите да стартират само на ток, ако те искат. Това само ще подобри използваните технологии. Важното е да има иновации.

Важното е, и че по този начин, чисто хипотетично, ще изчезне изкуствено оспорваното състезание. Това ще заинтригува спонсорите, които ще подкрепят силните и ще мотивират слабите. Ще има ясна йерархия.

Представете си свят, в който феновете си купуват технологията, която вчера е победила на пистата.

Всичко това е нищо повече от аматьорска хипотеза. Ще ни се само трибуните да са пълни, хората да спрат да мрънкат, компаниите да драпат с всички сили към Формула 1, пилотите да са пилоти, а колите – коли. Който иска да кара на биодизел – да кара. Който иска на керосин – така да бъде. Стига ограничения, FIA.