Зора Аркус-Дантов е роден през 1909 г. в семейството на заможни руски студенти в Брюксел, Белгия. През следващата година Аркус се връщат в Санкт Петербург, за да преживеят Първата световна война и Руската революция. Малкият Зора, който бил вдъхновен от всичко, движещо се със собствена мощност, не обръщал голямо внимание на училището. Когато времената се влошили и гладът настъпил, младежът се въоръжил с пистолет, с който бранел семейните хранителни запаси. Със същия пистолет той убедил доктор от съседния град да дойде и да се погрижи за тежко болната му майка.

Заради тежката икономическа ситуация, бащата на Зора – Жак Аркус – останал да живее в дома на жена си, дори след техния развод и пристигането на новия й мъж Йозеф Дантов. Години по-късно, през 1941 г., Зора най-накрая натрупал респект към третия си родител и дори променил фамилията си на Аркус-Дантов.

Аркус-Дантов наблюдавал внимателно случващото се в Германия през 30-те, както и негативните настроения, които се формирали към хората от еврейски произход. Двамата със съпругата му стягат багажа си и заминават първо в Париж, а след това емигрират в Америка. Там тя става професионален танцьор, а той – консултант. След избухването на Втората световна война Зора започва да работи в компания, занимаваща се с производството на муниции.

Аркус-Дантов жъне успехи в света на състезанията по издръжливост, но интересното е, че това се случва едва когато той се присъединява към екипа на General Motors, където заема позицията на инженер по разработките. Виждайки прототипа на Corvette, дело на Харли Ърл, по време на изложението Моторама в Ню Йорк през 1953 г., Аркус-Дантов остава поразен. Той впряга всички усилия в това да убеди шефа на Chevrolet Ед Коул и директорът по развитието и разработките Морис Оули, че създаването на сериен Corvette ще се отрази благотворно на GM и че е превърнал усъвършенстването на високопроизводителни автомобили в своя кауза.

Оули не бил никак впечатлен от идеите и ентусиазма на Аркус-Дантов и за наказание понижил руснака до незавидна длъжност в отдела, занимаващ се с камионите на General Motors. Коул обаче имал други идеи. След като прочел бележките на нашия човек за това как хот род движението може да помогне на GM да достигне до по-млади клиенти, той решил да му възложи предизвикателен проект: да разработи горивна инжекция за новата версия на Chevrolet V8, която трябвало да излезе през 1957 г.

Руснакът използвал вече съществуващата технология от Mercedes-Benz 300SL и я надградил, разработвайки сензор за измерване на масата на постъпващия в двигателя въздух, тъй като SL-а използвал по-проста система, измерваща съотношението между скоростта и плътността на въздуха, за да определи неговото количество.

Излезлият през 1957 г. Corvette SS бил състезателният автомобил, който научил Аркус-Дантов много важен урок. Руснакът участвал с колата в “12 часа на Себринг”, където отпаднал след само 23 обиколки, но научил нещо много важно – за да не изпържиш пилота, трябва да монтираш двигателя зад кокпита. По-късно същата година той бил назначен на позицията на директор по спортните разработки на Chevrolet.

Приемайки работата си насериозно, Аркус-Дантов и неговият екип създали 5 експериментали коли със средно разположен двигател, за да изследват възможностите за проектиране на перфектното независимо окачване, перфектната система за двойно задвижване, перфектният V8 двигател, перфектният роторен двигател и перфектното алуминиево купе. Той дори патентовал нова 4WD система, която почти била одобрена от ръководството за използване в Corvette.

По това време на Аркус-Дантов му се налагало да бъде политик и дипломат, за да успее да удържи съпротивителните сили, които тласкали Corvette в неправилната посока. Шефът по проучването и разработките Франк Уинчъл конструирал прототип с V8 двигател в задната част. Ед Коул и Джон Делорийн предложили 2+2 концепция за интериора. През 1963 г. невероятното купе с двоен заден прозорец, което било дело на дизайнерския екип на Бил Мичъл, било отхвърлено от Аркус -Дантов заради влошената видимост назад и лошата аеродинамика. Той побързал да се отърве от непрактичния заден прозорец, но така и не успял да се пребори с аеродинамичният “лифт” на Corvette в периода 1963-1967 г.

Въпреки това, Аркус-Дантов отбелязал успех с инженерните нововъведения в модела, които включвали по-здраво шаси, независимо задно окачване и дискови спирачки за четирите колела. Мощността и представянето били подобрени благодарение на горивната инжекция и карбураторите, големият V8 и по-здравата 4-скоростна трансмисия. Всичко това донесло големи печалби за GM.

Постиженията му дошли въпреки скромните инжеренни ресурси на компанията и били продиктувани от уменията на Аркус-Дантов да вдъхновява малкия си екип. Според инженера по разработките на Corvette – Рой Сьоберг – който впоследствие става главен инженер на Dodge Viper, “Зора обвързва емоциите ти и когато това се случи, отдадеността ти към проекта става безкрайно.” Години по-късно Ед Коул отбелязва: “Зора успяваше да вдъхнови работата ни повече, отколкото който и да е друг инженер, за който се сещам.” Ръководството на Chevrolet нямало друг избор, освен да назначи Аркус-Дантов за главен инженер на Corvette през 1967 г.

В средата на същата година шасито на колата било такава огромна стъпка напред, че поколението на модела C3 се продавало успешно в продължение на цели 15 години след това. Не такова било намерението на Аркус-Дантов. Концепцията за средно разположен двигател така и не узрява достатъчно по време на неговата кариера. Консервативните хора в компанията настояват, че феновете на Corvette не биха разбрали подобно инженерно решение. Продажбите били добри и без поемането на този риск. Инженерните разходи също били проблем; нова скоростна кутия, монтирана на задния мост, която да бъде създадена специално за Corvette, би била много скъпа. Когато Аркус-Дантов достигнал пенсионна възраст през 1975 г., ореолът на Chevrolet съвсем избледнява, докато компанията не пуска на пазара C4 през 1984 г.

Аркус-Дантов е повален от най-големия си порок – цигарите. След като претърпява операция на простата през 1967 г. и инфаркт две години по-късно, той е диагностициран с рак на белите дробове през 1995 г., въпреки че е спрял да пуши години по-рано. Аркус-Дантов умира през 1996 г.

Наследството на човека, който е умирал за Corvette и по-специално за версия на колата със средно разположен двигател, ще живее вечно, когато Corvette C8 се появи на пазара със eмблема ZORA на задния си капак.