Kогато FIA променя правилата, за да ограничи максималната скорост на състезателните автомобили в Льо Ман, някои от компаниите имат поводи за сериозно мрънкане, защото бегачките им изведнъж стават неприложими в престижното състезание за издръжливост. Други обаче, вдигат сериозен купон, защото пред тях се отваря безпрецедентна възможност…

Годината е 1968 г. и времената във Франция не са никак леки. Страната е обзета от брутални стачки, в които участват над 11 милиона души, които отказват да работят. Икономиката е блокирана, а през май избухват доста сериозни протести в Париж, по време на които някакви си 20 000 души се сблъскват с полицията.

За автомобилните фенове сериозното разочарование идва с решението да се отложи традиционния юнски брой на “24 часа на Льо Ман” заради ситуацията в страната. Чиновниците във FIA изведнъж решават, че колите са станали твърде бързи и опасни, което означавало само едно – правилата трябвало да се променят, а скоростта да се намали. В крайна сметка, работният обем на прототипите в кралския клас бил ограничен до 3.0 литра, а в по-ниските категории отборите можело да разчитат максимум на 5.0-литрови двигатели.


Резултатът? Била дадена нова дата за състезанието – през септември. Енцо Ферари полудял и отказал да пусне колите си в състезанието, защото екипът му работил месеци наред по разработката на нов 4.0-литров двигател, който трябвало да бъде изхвърлен на боклука. Новите правила изхвърлили от надпреварата и Chaparral-ите, които използвали 5.7-литров Mirage M1 двигател. Последният задвижвал и Ford GT40, който имал идентична съдба.

За някои отбори обаче, ограниченията в работния обем открили ново поле за изява.

Тук се появили Жан Ределе и Амеде Гордини, които са съответно основателите на моторспорт компаниите Alpine и Gordini. Двамата сладури се вдъхновили от промяната в правилата и започнали да работят по създаването на двигател, който да отговаря на новите изисквания. Не и без финансовата подкрепа на Renault, разбира се. Двамата взели два блока от 1.5-литровия състезателен мотор на Gordini, както и комплект цилиндрови глави, след което ги съединили и воала – получил се 3.0-литров V8 с четири разпределителни вала, задвижвани от ангренажни вериги.

Двигателят бил монтиран в тежко модифицирана версия на шасито Alpine A210, което било наречено A211, а впоследствие се сдобило с прякора “Бабата”. За сезон 1968-а екипът подготвил изцяло нов автомобил, който бил кръстен Alpine A220, и който разполагал с около 300 к.с.


Четири такива машини атакували пистата “Сарт” край Льо Ман, където се доказали като недостатъчно мощни и недостатъчно сигурни. Само една от колите, тази управлявана от Андре дьо Кортанз и Жах Винатие, успяла да финишира, завършвайки на осмо място пред три броя от ранната версия A210.

Трябвало да мине цяло десетилетие, преди Renault Sport да вземе победата в Льо Ман, но със съвсем друг автомобил – Alpine A442B, който се задвижвал от двулитров V6 турбо двигател.